Гледам и слушам тия дни пак за кризата с боклука в София. В Интернет пространството, обаче това е повод за подхващане на нов глас на битката на демокрацията /демек - последните 20 години/ - София vs. ПРОВИНЦИЯТА.

Аз не живея в София. Нямам и желание. По принцип ме наляга кофти чувство, ако трябва да отида за повече от ден сред мръсотията, мърлящината, бутането по автобусите, бутането по пътищатата, задръстванията, селяните дошли в София, софиянците, които мислят, че са едно стъпало по-горе в еволюцията на човечеството. Това, разбира се, са моите причини не е нужно някой да ги споделя, нито одобрява.

Това, което ми идва на ум, обаче, че и двете страни, които се плюят много яко all the time, занимават останалите 6 милиона граждани на републиката, не желаят да видят няколкото прости истини за положението на столицата ни:

1. София е това, което е, в голяма част благодарение на "селяните" от "провинцията". Това с провинцията винаги ми е било много смешно, но за това в някой друг пост. Простото икономическо мислене го доказва - повече хора -> повече потребление -> повече бизнес -> по-голям стокооборот -> повече пари -> по-висок стандарт. Никой няма вина, че за да има хубава работа в международна компания или на високо ниво в някоя от българските фирми, трябва да работи в София, където са повечето седалища на големите организации. Миграцията село ->град се наблюдава в световен мащаб, ние не сме открили топлата вода.

2. Колкото и неприятен да ми стана този човек напоследък, ББ не е виновен за това, което се случва в София. Вината е на държавата. Не може да се очаква икономическия, административния, академичния и културния център на държавата да е съсредоточен на едно единствено място, в един единствен град в държавата и някой да очаква нещо различно от масово прииждащи хора. Всеки, разбира се, по своите причини, но всеки с основание - кой за да учи, кой за да работи и още какво ли не. Никой не е виновен, за това, че работодателите предпочитат икономисти от УНСС, юристи от СУ, инженери от ТУ-София. За архитектура и строителни инженери няма да говоря, "щото просто няма къде другаде да учи. Всеки ще се постарае да се пребори за най-доброто за себе си и в това не просто, че няма нищо лошо, то си е заложено в човешката природа.

Дори и аз, колкото и да не искам, ми се налага да ходя до София чат-пат. Я до някое от министерствата, я до посолството на една или друга държава или пък просто да се видя с приятели.

Ако тази безумна централизация продължавава, не 2, а 4 милина ще стане София. Бургас, Варна, Пловдив и Стара Загора, може пък да чукнат милион. Наскоро по стечение на обстоятелствата попаднах на Националната стратегия за развитие на България до 2020г. Много глупости на едно място. Агломерации, ала-бала, болнична и административна помощ за всеки жител във всеки край на страната в рамките на 30мин пътуване и дрън-дртн. Не беше лоша стратегията, напротив. Само че, както всичко останало у нас си остава просто някакъв документ. Хартия, която събира прах по чекмеджетата на хората, от които зависят нещата.